В човека има едно вътрешно чувство, с което познава Истината и може да я приложи. Истината е нещо спонтанно, тя не зависи от човека. Умът изучава истината, но не я намира. Някои казват: „Да намерим истината, да намерим Бога.” Нито Истината може да намери човек, нито Бога може да намери. Те са вътре в него. Бог не е нещо, което може да се намери отвън. Да мислите, че Бог трябва да се търси, за да се намери, това е криво разбиране. Едно се иска от човека: да влезе във връзка с Първата причина. Щом направи тази връзка, Божествената мисъл ще започне да се влива в неговия ум и той ще усеща диханието на Бога. Това значи да разчита човек на Бога в себе си, да знае, че има Един, на Когото всякога може да уповава. Щом знае и чувства това, човек всякога ще бъде готов да върши Волята Божия.
И помаза, стр.397, Книгата на Великия живот /Съборно слово 1932-34/, Бяло братство 2008