ВИБРАЦИИ
Човек е пеещ камертон –
трепти със собствени вибрации
и всеки има своя собствен тон.
И неговите мисли, аспирации
като вибрации из въздуха струят –
разбуждат други камертони.
На същата вълна те почват да трептят
във близки и далечни зони:
Ако човек изпълнен е с любов –
с любов навсякъде го срещат;
омразата вражда поражда. И всеки зов
околните в трептения усещат.
Намерил своя собствен звук,
на който е човек настроен,
живее силен като бук,
в хармония със себе си. Спокоен.
Щастлив. Добър. И здрав.
Във бурите остава прав.
И всяко тяло в Космоса обширен
трепти на собствена вълна.
Планети и звезди във трепет са неспирен,
след себе си оставят пееща следа.
Това важи за цялото човечество,
трептящо в химн нестроен.
Земята – този дом –
ще бъде блеснало отечество
човек щом стане сладкопоен –
и замени сегашната фалшива дисхармония
със истинската звъннала симфония.
Марсиа Малинова-Антони "Космична поезия"