….И даде Бог на хората
това вълшебно царство –
планетата Земя,
където те са господари
над всичко дишащо и земно:
трева, вода и суша,
масиви, небеса и твари.
Тук учи се човек –
на Космоса сред дишащия ек –
да моделира и твори;
прониква в тайните на всяка плът –
въздушна, каменна и водна;
дълбае шуплестата земна гръд;
материята прави годна
за всяка цел, за всеки дързък порив;
изменя форми, зида и руши,
открива, плава, шлайфа и лети,
наднича в атоми, разбива електрони,
навред без отдих невидимото гони…..
За да познае силата, заложена във всичко,
което съществува на Земята.
За да изпита ужаса от опознатата енергия,
когато тя се впрегне в зло,
чрез кървавата диря на войната,
в разрухата и тъмнината.
За да достигне сам до знание и мъдрост
и да използва всяка земна сила
за цел полезна – смисъл придобила.
За да натрупа опит. И да се научи
в това вълшебно царство как да управлява
Физическия свят – без да го унищожава.
Да следва в мир Природните закони,
с хармония да пълни свойте дни,
да затрепти душата му пред земните икони,
да търси Рая не в далечни висини –
а тук – в дома си,
в душата си,
в зелено-синкавите земни ширини.
Защото в този малък дом – земята –
човекът не за скръб – за мъдрост е роден –
макар че често тя извира от сълзата
на всеки миг изстрадан и сломен.
И ако той – човекът – накрая я намери,
преминал през мътилката на собствения ад,
ще съгради бленуваните Райски двери
в дома си,
в себе си,
във този чуден свят.
Защото, за да достигне Рая истински и Божи,
човекът трябва най-напред да го цени
и никога на риск да не изложи.
Да го поддържа, пази, без да го руши.

Марсиа Малинова-Антони "Космична поезия"