Бог не се нуждае от нищо друго освен от нашите сърца. И в новата култура всеки трябва да посвети сърцето си за служене на любовта. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си и да станете отшелници. Вие трябва да се стремите към красивия, към великия живот. Не мислете, че като станете отшелници, ще бъдете добри. Добротата на човека седи в сърцето, което той е посветил на любовта. В това сърце блика светлина, в това сърце блика живот. Човек с такова сърце знае, кой от какво се нуждае и може да му помогне. От където мине, той вече знае какво трябва да прави. Цял ден, от сутрин до вечер, той е зает да помага. Аз разглеждам въпроса от мое гледище. Ако река да ви съдя, че не сте направили това или онова, не съм на правата страна. Важно е, какво аз мога да направя, за това разглеждам въпроса за себе си като казвам: това, което е вярно за мене е вярно и за вас. Някой казва: аз съм болен. Следвайте моя път и всяка болест от вас ще изчезне. Ама аз не съм учен. Следвайте моя път и наука ще придобиете. Как да го следвам? Изучавайте ме. Елате при мене и както постъпвам аз, така и вие постъпвайте. Аз съм търсил ред методи и пътища и видях, че друг път освен този на любовта няма. Като влезете в божия път, всички болести и страдания ще изчезнат. Щом дойдете до този път, ще постигнете всичко, каквото душата ви желае.
Две думи, Вехтото премина, НБ Сила и живот, 9 сер. Т.4
5 юни 1927 г. София