Има моменти, когато у човека се пробужда мощното, великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от окръжаващите. И тогава силата на човека не се заключава нито в богатството, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си на Бога, във връзката си с Него. Това значи, когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен; когато живота на човека стане едно с живота на Бога, той е силен, и когато тялото на човека стане едно с тялото на Бога, той е здрав.

Лозените пръчки, стр.153, ” Праведният” т.III, НБ, 1931