ЖИВОТ И СМЪРТ

Истинският живот е в отвъдното,
когато сме безплътни духове –
обърнати са ни представите
за настоящето и бъдното,
за горните и долни светове.
Живеем там по хиляди години
и вършим истински дела –
невидими поливаме ний полските градини,
рисуваме по цветните чела;
натрупваме плода в лозници и дървета,
градим в утробите деца,
реките тласкаме по урви и дерета,
подклаждаме човешките сърца…
И всички невидими форми и процеси
дължим на мъртвите ръце –
те чистят мълком гнойните абсцеси,
работят с фар във земното сърце.
Летим по всички пътища небесни,
замръкваме по светлите звезди.
Умираме и вмъкваме се в рамки тесни,
щом на Земята раждаме се – аз и ти.
Вкостени, несвободни и ограничени
живеем земния живот –
той истинската смърт е – разделени
от Космоса с телесния хомот
ний мислим, че живеем, а сме спящи,
не можем да извършим чудеса,
не можем да летим, а сме стоящи,
затворени във кости и меса…

Как странен е наистина света!

"Космична поезия" Марсиа Малинова - Антони