Човеко,
търси причините за всяка мъка,
за всяка болка и разлъка.
Защото те са в теб, а не във Бога.
Огледай се и виж къде си съгрешил,
какъв закон природен без нужда нарушил –
и можеш ли поправи стореното.
Защото ти бог си сам за себе си
и ти самин ковеш жестоката съдба
и свойте радости и скърби;
защото сам зовеш
неумолимата си строга участ;
защото сам бодеш
със тръни своя пръст –
доде покапе кръв.
От Себе си откъсна Бог искрица мъничка
и вложи я във твоето сърце
със Свойте собствени ръце.
Тя Съвест се нарича.
А даде ти я Бог, защото те обича.
Послушай я, съветвай се със нея,
бъди ù пръв приятел,
защото тя те води по светлата следа,
предпазва те от мъка и беда.
Не трябва ни гадател, ни ничий друг съвет –
чрез Съвестта Отецът самин живей във теб.
И ако ти я слушаш, ти слушаш Бог.
А няма по-велика мъдрост от мъдростта Му.
Чрез съвестта до теб достига във утрото гласа Му.
И нека като рог засвири твойта съвест,
защото тя те води из твоя жизнен път.
И знай, че Бог царува над цялата Земя,
но в крайна сметка ти също бог си
над свойта собствена съдба.
Дали ще слушаш съвестта си
от теб зависи само.
Но всички радости и скърби
дошли на твойто рамо
ти сам си предизвикал –
в живота си повикал.
Търси причините за всяка мъка,
страдания, беди,
защото те са в теб –
от теб извират техните следи.
Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"