ПЛАМЪК
...Че ти и аз, и всички ние
сме пламъчета тихи в бялото поле,
в които отвъдното се крие,
макар че гледа ни с окото си-небе…
....че огънят във нас дълбоко е заложен
и ние сме призвани без отдих да горим,
да търсим своя път из лабиринта сложен,
додето без следа и болка се стопим…
...че раждаме се нищи, еднакви и неуки
и нищи ще отлитнем – безплътни в Божий град –
макар деня да можем да ваяме наслуки
ний пак деца сме само, що сричат и грешат…..
Дали като кандилца ще светим зарад всички
или ще чезнем празни в уютния си дом,
дали към синевата ще литнем като птички
или ще паднем косо като дърво от взлом –
от волята ни твърда зависи как ще минем,
житейската си диря как вещо ще плетем –
дали ще преживеем, от буря ще загинем –
ний длъжни сме да светим додето не умрем.
Че огънят е даден, но пламъкът е Воля –
с червена, ярка, силна, духовна светлина –
и аз за моя пламък на Разума се моля
да свети зарад всички със земна добрина.

Марсиа Малинова-Антони "Южния кръст"