ДУХЪТ

Духът човешки жив е пламък

от Слънцето откъснат, от Бога сътворен,
искра, в която вечното пулсира.

Той с пориви е чисти озарен,
трепти, твори, еволюира.

Над всичко и във всичко е Духът на Абсолюта.
Духът на Боговете грее във звездите.

Във Слънцето – Духът на Бога наш пламти.
От Него са родени наште духове
и тези на животните, растения, скали.
Във всичко дух красив живее, грее, спи.
Той спи в скалите, в тревите пък сънува,
в животните стартира, в човека той будува.

Духът във всичко е заложен.

Гори той с мека светлина в човека
и пее тихо свойта песен.
Облякъл пелерина лека
той тръгнал в път трънлив, нелесен –
надолу, все надолу – в светове,
които се сгъстявали.
И дрехите му загрубявали.
От всеки свят материя привличал
и с нея бавно се обличал.
Така възникнали невидими тела –
“разумно”, “жизнено”, “астрално” –
той с тях извършва хиляди дела.
Но падал все надолу и буквално
сгъстила се материята в полетата така,
че никнели морета, почви, планини…
Духът изваял кости, мишци и ръка,
да моделира с тях достигнатите низини
и в тяло тленно се вселил –
от свободата звездна се лишил.
А невидимите – трите – тела
кръжат край него и сега
и виждат ги гадатели, пророци –
те “аура” наричат техните потоци.
Духът със тях си служи неуморно –
те връзка са с отвъдни светове –
с тях броди през съня в Небето горно,
желания и мисли с тях кове –
и Бог чрез тях го милва и зове.
Духът гори в телото непрестанно,
а вънка аурата цветна свети –
тя дрехата е, с която бездиханно
духът улавя небесните куплети.
А те зоват, и викат го, и канят
да изостави тленните окови,
да литне пак на воля към звездите,
безсмъртен да пребъде в далнините.

Духът е триединен. И триединен е в човека:
той носи пламъка на Бога, и този на Живота,
и влагайки във себе си Човешкото начало
той броди на съдбата под строгото махало.
Днес той е на Земята, но в Бога ще се върне,
Отецът свой накрая със радост ще прегърне.

Тъй земните уроци до дъно усвоил,
умения и опит безкраен придобил –
преминал през разпятия, голготи,
прераждал се в безброй живот(и),
ще полети нагоре с етерни крила –
във звездното си тяло и своята душа –
и ще се слее с Бога; след туй със Зодиака,
с Духа в галактиката, и в Ложата крилата.
Преминал всички Седем Космически Полета
и всички подполета, и всичките небета,
той ще достигне онзи Дух Върховен,
към Който се стреми – Мъдър, Благ, Вековен.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"