Всички хора се плашат от нещастията. Ако нещастията и грехът могат да ви сломят, вие не знаете какво представляват те в живота на човека. Само Бог знае какво е грехът. Той е резултат на неразбрания живот. Ако смъртта може да ви сломи, вие не разбирате живота: ако страданията могат да ви сломят, вие не разбирате живота. Защо да не се радваме, като страдаме? Не казвам, че е лесно да страдате, но в даден случай вие се възхищавате, че сте герои. Трябва ли да подозирате Бога, че ви дава страдания? Вие сами се излагате на страдания. Защо трябва да подозирате Бога в Неговата обхода към вас? Кое е по-хубаво: да ви даде Той страдания, или щастие? Щастието идва по пътя на нещастието. Не може да бъдете щастливи, докато не сте били нещастни. Щастието не може да дойде на земята, ако в нещастието не сте направили дреха за него.
Как ще разберете щастието? Съвременните хора мислят, че щастието е в богатството, в парите, в къщите. Не, парите са само условие; зад парите стоят разумни същества. Ако зад парите, зад къщите, зад плодовете няма разумни същества, защо ви са те? Ако зад децата няма бащи и майки като разумни същества, какво ще правят тия деца сами? Ние, хората, не сме благодарни на това, което имаме.
Него видя Исус, стр.183-184, „Условия за растене” НБ, 1949