СВОБОДА

Тъй лесно е да оправдаваме живота си като съдба,
която нас не ни обича.
Тъй лесно е да виждаме в страданието сестра,
която все ни се обрича.
Но ако можеме да отделиме туй, що днес е неизбежно
и не зависи от моментната ни воля –
заслушани в небето – синьо и безбрежно –
ще видим, че съдбата не всякога играе главна роля.
Че раждаме се с участ – това е тъй известно –
предписани са главните жалони,
съдбата ни настига, повдига ни и лесно
разбутва хижи и заслони.

И после си отива. Оставя ни саминки.

Пътеката е наша. Свободни сме. Вървим.
Дали ще минем вляво, назад ще се обърнем,
дали ще лъкатушим, на грях ще устоим,
ще вършим ли добро, пороци ще прегърнем –
това зависи само от нашта твърда воля –
и тук съдбата не играе свойта роля.
Човекът има участ, що трябва да изстрада,
но в своя жизнен път – из хлъзгав трънен рът
свободен е да върши не едно дела,
които често остават без награда,
без радост, почест и наслада.
Но всяка наша стъпка и всяка крива дума
записват се за миг от Ангелите бързописци –
остават в летописа, не се изтриват с гума,
а със дела добри и силни здрави мишци.
Човекът е свободен и волен като птица
през по-голямата си част на своя жизнен път
и само някои съдбата забожда със карфица –
за да не могат просто отново да грешат.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"