За говоренето

Тогава един учен рече:
- Кажи ни за Говоренето.
А той отвърна:
- Говорите, когато сте престанали да бъдете в мир с мислите си.
Когато вече не издържате в усамотението на сърцето си, заживявате чрез устните, а звуците биват разтуха и развлечение.
Ала често говоренето убива наполовина мисълта.
Защото мисълта е волна птичка и в клетка от думи може да разпери крила, но не и да литне.
Някои измежду вас търсят общение с бъбривци от страх да не останат насаме със себе си.
Безмълвието на уединението разбулва голата им същност, от която им се ще да избягат.
Други пък в своя брътвеж несъзнателно и непреднамерено разкриват истина, която сами не разбират.
А трети носят истината в себе си, но не я изразяват с думи.
В тяхната гръд духът пребъдва чрез пулса на тишината.
Когато срещате приятел по пътя или на тържището, нека духът у вас движи устните ви и направлява езика ви.
Нека вътрешният ви глас говори на ухото в неговото ухо - защото душата му ще съхрани истината на вашето сърце, тъй както се помни вкус на вино, когато цветът му е вече забравен, а делвата отдавна я няма.

Джубран Халил Джубран „Пророкът”