четвъртък, 20 август 2009 г.


Били сме безплътни,
Девствени, красиви духове,
създадени по Божи образ.
Живели сме в неземни светове.
Но нямали сме опит.
Били сме там безгрижни
като деца незлобни
и Бог за всичко се е грижил.
Но станали сме юноши –
и пожелали сме
каретата Божествена да управляваме,
да палим и угасваме звезди,
с енергии неземни да се забавляваме,
да се замеряме със слънчеви лъчи……
И Бог не ни отказа.
Той даде ни планетата Земя
и прати ни на нея да се учим.
Милиарди, тонове години
ще минат, докато пораснем
и усвоиме скритите картини –
причините за всеки акт
и силата на невидимите енергии,
които палят залеза,
въртят Земята,
наливат и узряват плодовете,
подтикват в кръговрат водата…
Доде изучим всяка гънка
на земната тръпчива плът
и свойствата на всички минерали,
заложените сили в тях
и антисилите, с които балансират.
Едва когато разгадаем
загадката на целия Физичен свят,
ще се превърнем в духове
и тръгнем в нови светове,
прониквайки и разгадавайки
по-фината материя,
наречена от мъдреците етер.
Ще минат хиляди столетия,
милиони даже векове,
но щом изучим всяка фибра
на етерния кръговрат,
ще литнем по-високо –
към друг вълшебен свят,
в по-фини сфери на безкрайната
Космична плът –
и тъй, додето
след тонове от векове
изучим всеки звезден рът.

Защото, за да придобием силата и мъдростта на Бог,

ще трябва да извършим ний гигантски скок
в познанието.
Такова бе на Бог желанието.

Марсиа Малинова - Антони "Космична поезия"

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари:

Публикуване на коментар